Тя намира разпространение в редица страни на Европа. Основата на породата е поставена от няколко кобили майки - Черкез, Зибербюрген, Евдели, молдовски, унгарски и в конезавода ”Радауц”. Тези кобили били от ездови тип, с издържан екстериор, принадлежащи към известните по онова време в Европа трансилвански ездови коне, като при регистрацията на кобилите е поставен рег. номер. Така в Баболна към молдовските кобили принадлежат 6 фамилии, които са взели голямо участие в създаването на породата считани за основоположнички. Решаваща роля при създаването на породата има внесения от Арабия през 1836 г. жребец Шагия, който е имал едър ръст - 160 см. и масивно телосложение. Той е оставил масивно, многочислено и качествено потомство, което е дало основание да бъде кръстена породата на него.

В Българя като начало за развитието на породата се смята 1894 г. с откриването на КЗ ”КАБИЮК” и учредяване на  арабската секция. Тогава са внесени коне от различен тип: ездови от арабска и полукръвни породи, рисисти и тежковозни. За основа на племенното стадо са използвани висококласни кобили внос от Австро-Унгария, като чрез тях е създадено ядрото на племенното стадо. В началото за разплод са използвани ЧАр жребци внесени от Турция. На по-късен етап с внос на жребци тип „Шагия“ от КЗ „Баболна“ и включването им в разплод се засилва влиянието типа „Шагия“ върху цялото арабско стадо. Така се формира един изравнен по тип и в генетично отношение продукт в направление отнасящо се до типа „Шагия“, запазен и до наши дни. Характерно за породата е, че на външен вид и развитие отделните части на тялото са типични като тези на ЧАр коне. Разликата е по отношение на формата, като конят от породата Шагия е едър, с масивна костна система, пригоден за комбинирано използване. Конете се отличават със съразмерно развито тяло. Главата има чертите на оргиналните арабски коне с добре изразени очни орбити, широко чело, прав профил на лицевите и челни кости, широки и добре оформени ганаши, придаващи особена красота на главата. Ноздрите са широко отворени, а ушите средно големи и подвижни. Шията е лебедова, добре свързана с главата и холката. Гърбът и поясницата са прави, а крупата е овална и добре замускулена. Гръдният кош е широк, закръглен, а крайниците са с добре развита костна система, замускулени, с очертани сухожилия и здрав копитен рог. Тези качества правят породата пригодна за езда и впряг. Гривата е нормална, опашката е средно дълга, високо поставена и красиво носена. Цветът на косъма е сив, кестеняв, алест и понякога черен. Стопанското предназначение на породата е за разплод, спорт и работа. Тренингът на конете започва на 18 месечна възраст, а изпитванията на 24 месечна възраст.

Екстереорните измерения в сантиметри:

Основното стадо се отглежда в КЗ ”Кабиюк”и частни коневъдни ферми. Република България е член на международната организация за Арабския кон ”Шагия”