Използвани са класическите методи на развъждане - в началото възпроизводително кръстосване, а на по-късен етап чистопородно развъждане по линии и фамилии, при осъществяване на строг отбор и подбор, направлявано отглеждане, тренинг и изпитване на младите животни и подобрено хранене на всички категории племенни коне. Работата по създаване на породата е започнала още с възникването на държавното стопанство „Чифлика” край гр. Плевен около 1880 г. За основа са послужили местни подобрени, арабски, полукръвни и англоарабски кобили, покривани с арабски, англоарабски, полукръвни и стрелецки жребци. Получените на по-късен етап подобрени кобили са покривани с жребци от породата Гидран, внесени от Унгария през 1910 г. При това сложно възпроизводително кръстосване е запазен типът на породата Гидран, а чрез строг отбор и подбор в разплод са включвани и кръстоски от I во поколение отговарящи на изисквания тип за породата. Условно пътя на създаване на плевенската порода коне се ръзделя на 2 етапа. Първият етап обхваща времето до 1910 г. като развъдната цел не е била изяснена. През втория етап след 1910 г., който се счита за основен, започва същинската работа по създаването на породата с внос от Унгария на 7 жребеца от порода Гидран. В процес на работата е получена много добра генетична връзка с кобилите от стопанството, наложили качествата на породата. Този много важен фактор, както и условията на хранене и отглеждане на животните обуславя разликата между нашите коне от Плевенската порода, отличаващи се в значителна степен от Гидрана.Породата е официално призната през 1951 г.с постановление 631 на МС под името Плевенска порода. Плевенският кон е темпераментен,със средно голяма глава,добре очертани очни орбити,широки ноздри и права профилна линия.Шията е права средно дълга добре замускулена.Холката е средно висока,гърбът е прав,средно дълъг,поясницата е нормално права добре свързана с крупата,срещат се животни с шаранова поясница,недобре свързана с крупата.Гръдния кош е закръглен,широк и дълбок,като при кобилите е по удължен,коремът е прибран.Крайниците са достатъчно високи,добре замускулени с ясно идразени сухожилия и сравнително здрави копита.При отделни животни се наблюдава пехотинско коляно,което е екстериорен недостатък предаващ се по наследство и трябва да се избягва при селекцията. Конете имат красиви и плавни движения. Дължината на тялото е по-голяма от височината при холката,което показва,че породата заема междинно положение м/у ездовите и впрегатни породи.Цветът на косъма е предимно алест,унаследен от породата Гидран и твърдо предаващ се по наследство. Генетичната структура на породата е изградена от 6 линии и 14 фамилии.Предназнначението на породата е комбинирано,като конете се използват за спорт,работа и туризъм.Добри резултати се получават и при кръстосване на плевенски кобили с жребци от Тракенерска порода.Тренинга и изпитването на животните започва на 36 месечна възраст.На настоящият етап породата се намира в своя критичен минимум и е застрашена от изчезване.

Екстериорните измерения в см. са следните:

Породата се развъжда в частни племенни ферми