Каракачански кон

Каракачанският кон е балканска автохтонна порода с все още неуточнена филогенеза.

Създаден е при специфични високо планински условия от номадите каракачани,чрез народна селекция.Класифициран е като местна примитивна планинска порода с ареал на разпространение високите планински пасища на Централна Стара Планина,Берковския балкан, Плана,Родпите и Рила.По значимост въпреки крайно суровите условия на отглеждане конете от породата са със запазени и до днес положителни качества,като невзискателност по отношение условията на отглеждане,устойчивост на болести, изключителна издържливост и работоспособност.В екстериорно отношение каракачанският кон е сравнително пропорционален с добре развити и трите пояса,като средният е най-широк.Отличава се с дребен ръст,добре развита и здрава костна с-ма и мускулатура.Главата е голяма и суха с права профилна линия,широко чело и къси лицеви кости.Шията е права,сравнително дълга,добре скачена и замускулена,с гъста и дълга грива.Предният пояс е добре развит,плешките са дълги широки с подходящ за типа на конете наклон,гърдите са плитки и не достатъчно широки.Предните крайници са къси,правилно поставени с добре развити стави и сухожилия,малки но здрави копита.Средният пояс е удължен, гърбът широк,леко вдаден добре свързан с поястницата.Поясницата е къса,здрава,добре свързана с крупата,гръдния кош е широк с изпъкнали ребра,коремът е обемист,изтеглен назад и малко увиснал.Задният пояс е характерен с широка, масивна и дълга,раздвоена  и наведена   крупа.Задните крайници са къси добре поставени,сухи,здрави,замускулени,без недостатъци, с изключително здрави копита.Конституцията на конете е обикновено здрава.Цветът на косъма е кестеняв,сив,алест,кулест и черен.Характерни за породата са обраслата с предпазни косми задна част на бабковата става дългата и гъста грива и опашка.Предназначението на конете основно е като работни животни,транспорт и по рядко езда.Животните имат сравнително добър нрав,спокоен темперамент и привързаност към стопанина си.Отглеждането е високопланинско,пасищно,целогодишно,като се подхранват със сол и трици.

Екстериортите измерения при кобилите и жребците са следните:

  ВХ. КДТ. Обхв. гърди Обхв. свирка
Жребци 130 - 138 128 - 142 140 - 152 17 - 18
Кобили 128 - 136 121 - 149 138 - 150 16 - 17

НАК © 2016. Всички права запазени