Всъздаването на породата са участвали местни кобили,кръстосани с подобрени жребци от районите на Мекленбург и Померания и в ограничени размери жребци от източнопруската порода.При развитието на породата се наблюдават периоди с по-голямо участие и на чистокръвната английска порода,като процесът е контролиран за да не се изгубят някои от качествата на изходната порода.Въпреки че работата по развитие на породата е продължила повече от 300год.,тя води своето начало отпреди 150 год.Център за развитието и е главно провинция Хановер,откъдето е получила наименованието си.Решаваща роля при създаването и развитието на породата е изиграло жребцовото депо в гр.Целе.То е основано през 1735г. и се снабдява с елитни жребци закупени от района.Хановерските коне се характеризират със спокоен темперамент,леки дв-я и се налагат като ездови и впрегатни животни.Те са с коректен екстериор,еластични свободни дв-я,добър нрав и лесно подаващи се на обучение в езда и впряг.По тип конете принадлежат към една от най-масивните ездово-впрегатни породи в света.Ако в миналото изискванията към породата са били по-разностранни,днес претенциите към нея са строго диференцирани.Днешния хановерски кон трябва да отговаря предимно за нуждите на спорта.Сега съществуват в Германия два основни центъра от където се води цялостната племенна работа с породата.Това са развъдните центрове в Целе и Нойщатдозе,основни производители на жребци-пепиниери.Всички млади животни преминават задължителен тренинг за установяване на продуктивните им качества,по такава система,която допринася за укрепване на физическите възможности и заедно с това засилва спортните качества – предимно в прескачане на препядствия.През последното столетие е създаден самостоятелен съвременен тип на хановерския кон,добил световна известност със спортните си качества.В сравнение с другите полукръвни породи хановерските коне са по-масивни,пропорционално развити,със сравнително здрава костна с-ма.Имат средно голяма глава с широки ганаши,права,дълга и добре замускулена шия.Холката е висока и сравнително добре изразена,гърбът и поясницата са прави,добре свързани с крупата,която е много добре замускулена и леко наклонена.Гръдния кош е много добре развит,широк и дълбок,коремът е прибран.Крайниците са добре поставени със сравнително здрава костна с-ма,добре замускулени,копитата са голями,със здрав копитен рог.Конете имат дълга крачка,енергичен тръс,плавен галоп,спокоен темперамент и отлични скокови качества.Цветът на косъма е кестеняв,алест,сив и черен.В РБ-Я породата е внесена през 1978год.Вносът се състои от 20 кобили и 9 жребеца,настанени в опитното стопанство на ВИЗВМ в гр.Стара Загора.Изградена е подходяща микроструктура с представители на 6 линии с което се улеснява селекционната работа с породата,като всички кобили се използват за чистопородно развъждане.Хановерската порода в Б-Я се използва,както за производство на коне за нуждите на конния спорт,така и за създаване на тип български спортен кон,като за целта кобили от източнобългарска и дунавска породи се кръстосват с хановерски жребци.На този етап породата се отглежда в ТУ гр.Стара Загора и в частни конно-спортни бази.

Екстериорните измерения в см. са следните: