Създаването и е започнало през 1873 год., като ареала на породата е бил в планините на Южен Тирол и региона Болзано принадлежал на Австрия повече от 500 год. Има много публикации доказващи точния произход на хафлингера. През 1925 год. Лео Ван Перец издава първия научен труд, в който са описани условията и историческото базиране за създаването като порода. За целта са използвани различни по тип местни планински и тежковозни кобили,първоначално кръстосвани с жребци от породите АрШагия и Гидран,а на по-късен етап,за подобряване на някои екстериорни к-ва с ЧАр жребци.Основна роля в създаването на породата е изиграл арабския жребец Ел Ведави ХХII роден през 1868 год. и внесен в Австрия 1874 год.Същата година Ел Ведави покрива кобилата Фоли,която ражда м.к.Фолие.Като жребец Фолие 1-77 е използван за разплод и неговото потомство широко се разпространява в района на Тирол.През 1898 год.породата е официално призната като планинска под името Хафлингер кръстена на селцето Хафлинг, намиращо се по настоящем в Италия.Следващата 1899 год. на най-добрите по тип и екстерор кобили,държавата отпуска субсидии,като собствениците им се задължават в продължение на 3 год.да заплождат кобилите само с държавни жребци от жребцовит депа.За правата на родените кончета МЗ е предплащала субсидия.Мъжките кончета на 3 год.в-т са отивали в жребцовите депа,а женските кончета са оставали за доотглеждане при собствениците.По време на случния сезон жребците са отдавани под наем,като държавата е осигурявала необходимите фуражи.В резултат на държавната политика до началото на първата световна война от породата е имало над 400 кобили майки изравнени по тип и екстериор в ррезултат на строгата селекция.В края на войната,1918 год.част от Южен Тирол и област Болонезе преминават от Австрия към Италия,в резултат на което се създава проблем с използването на жребците.По-голяма част от жребцовите депа остават в Италия.Наложителни са били мерки и решения за организация в развъждането и селекцията на породата.Така през 1921 год.се основава първата животновъдна северно тиролска асоциация на порода Хафлингер.Жребците и кобилите се регистрират в родословна книга,като в книгата се записват само чистопородните животни.Периода между първата и втората световна война е период на разпространение ареала на породата и увеличаване броя на животните.В процеса на развитие се развива и усъвършенства породната структура.Съществуват 7 линии разпространени в света със силно развита генетика.Линейното развъждане и приложения имбридинг през годините,строгата селекция и специфичните условия на отглеждане при надморска височина 1100-1700 м.са се отразили на качеството и консолидацията на породата, твърдо предаващи се на потомството.Конете имат красиви телесни форми и благороден вид,добър нрав,спокоен темперамент,устойчива психика издържливост,лесно се поддават на обучение и са невзискателни към условията на хранене и отглеждане. В екстериорно отношение се отличават със съразмерно развито масивно набито и удължено тяло,нисък ръст и красиви движения.Главата е красива с широко чело и сравнително права профилна линия,къса много добре замускулена шия,къса и ниска холка, плавно преливаща се в гърбът.Гърбът е къс,добре свързан с поясницата и крупата,която е леко наведена,заоблена и много добре замускулена, понякога раздвоена.Гръдният кош е леко удължен, сравнително широк и дълбок с прибран корем.Крайниците са относително къси добре поставени със здрава костна с-ма и развита мускулатура,копитата,средно големи със здрав копитен рог.Движенията на конете са красиви, леки, плавни и хармонични.Гривата и опашката са покрити обилно с дълги бели косми,което придава на конете особенна красота.Цветът на косъма е алест и изабела.Конете се тренират и изпитват във впряг,езда и носене на товар. Породата е разпространена в над 30 страни по света,както и в България.В страната е внесена през1983 год.,като основното стадо е настанено за отглеждане в с.Бачево община Разлог.Основния състав на стадото е 22 кобили майки и пет жребеца.На по-късен етап развъдна дейност се осъществява в КЗ”Кабиюк” и частни коневъдни ферми.

Екстериорните измерения в см. са следните: