Най-голямо значение за създаването на породата има чистокръвният арабски жребец Гидран роден през 1810 г. и внесен в Унгария през 1814 г. Чрез изключително изравненото потомство на този жребец е оформен обликът на породата, като най-голямо значение са имали жребците Гидран Сеньор - родоначалник на породата и Гидран II, изиграл същата роля в конезавод Радауц в Австро-Унгария. Породата е получена чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни подобрени, унгарски, полукръвни, испански и арабски кобили покривани в началния етап с арабски жребци. На по-късен етап от 1860 г. в разплод са включени и чистокръвни английски жребци, като селекцията се е придържала към запазване типа на Гидрана. В отделни периоди е прилаган имбридинг за усъвършенстване на определени екстериорни и продуктивни качества. Гидранът е типична англо-арабска порода с ездово направление. Днешните представители се отличават със здрава конституция. Конете имат средно голяма суха глава с права профилна линия и добре очертани очни орбити. Очите са изразителни, ганашите широки. Шията е права, средно дълга и добре замускулена. Холката е средно висока, достатъчно дълга, плавно свързана с гърба, който е прав, средно дълъг и добре свързан с поясницата и крупата. Същата е леко наклонена и добре замускулена. Гръдният кош е широк и дълбок, достатъчно дълъг, а коремът прибран. Крайниците са добре развити, със здрава костна система, добре замускулени, със силно изразени сухожилия, особенно при тренираните коне. Копитата са средно големи със здрав копитен рог. Характерен за породата е алестият цвят. Съвременните Гидрани са коне с подчертани ездови качества, балансиран характер, жив темперамент, енергични движения и добра работоспособност. В Република България породата е изиграла решаваща роля при създаването на Плевенската порода коне. През последните пет години е осъществен внос на коне от порода Гидран в Етрополския район. Животните се използват за езда, ловен туризъм и разплод.

Екстериорните измерения са следните в сантиметри: