Племенната работа по създаването и е  започнала в конезаводите „Кабиюк“ и „Божурище“, а на по-късен етап и в КЗ „Стефан Караджа“. Първите кобили използвани за майки в племенните стада са закупени от Русия, Полша и Унгария. В резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни жребци, чрез строг отбор и подбор е получена порода, съхранила полезните и стопански качества на изходните породи. В периода до 1925 г. работата се е  водела главно с полукръвни жребци. Следващият период се характеризира с използването на чистокръвни жребци, като получените приплоди 1во и 2ро поколение на чистокръвните жребци отговарящи по тип на изискванията на породата са използвани за вътрешно развъждане. Благодарение на прецизната селекция и създадена структура в породата при добро хранене и отглеждане на конете от всички категории е получен днешнят Източ    нобългарски кон. Съществена роля има и развъждането чрез създадените линии и фамилии и използвайки кроса между тях за изграждането на подходящи генеалогични комплекси. Източнобългарската порода е призната като самостоятелна през 1951 г. с  631 ПМС.

В екстериорно отношение Източнобългарският кон се характеризира със средно голяма глава, стеснена в долната си част, добре изразени очни орбити, права профилна линия, широки ганаши и добре поставени уши. Шията е права, дълга, подвижна и добре замускулена. Холката е висока, дълга, приближаваща се до тази на ЧАкон. Гърбът е средно дълъг, прав, добре свързан с холката и поясницата. Крупата е замускулена и леко наклонена. Гръдният кош е широк, дълбок и достатъчно дълъг. Крайниците са високи, със здрава костна система и добре очертана мускулатура. Цветът на косъма обикновено е кестеняв, черен и алест. По тип и екстериор Източнобългарският кон се доближава повече до ездовите коне отколкото до тези за комбинирано използване. В по-голямата си част от популацията конете имат здрава конституция и отлична работоспособност. Конете се използват основно в спорта, класиката, ловен туризъм, любителска езда и др. Тренингът започва след навършване на 24 месечна възраст, а изпитванията след 36 месеца.

Екстериорните измерения в сантиметри са следните:

Основното стадо на популацията се отглежда в КЗ ”Кабиюк”и в частни коневъдни ферми. В последните години се наблюдава известно увлечение в използването за разплод в породата на полукръвни жребци от различни породи /Хановерска, СелФрансе, Холщайнер, Тракенер и др/, с цел подобряване спортните качества на породата.