Конете на България. Те идват, препускайки през времето, с цялото си великолепие. Тътена от копитата им се чува в далечината, приближава и става все по-отчетлив. С конете преди столетия, прекосили планини и степи, в земите на траките и славяните пристигат прабългарите и слагат началото на България. Тропота на препускащите коне, като вихрушка и като въздишка, разказва легенди за славни победи и завоевания.
Конят и днес е тук, не само със свободолюбиво вдигната си глава и волно развята от вятъра грива, но и като символ. В него е втъкана виталността на прадедите ни още от тракийско време. Траките също са били конници. Връзката ни с конете е закодирана в гените ни и се предава от поколение на поколение, като подсъзнателни спомени, каквито само силата на кръвта може да носи.
Конят е емблематичен за прабългарите. Олицетворявал е военната им храброст, сила, мощ, безстрашие и слава. Развятата конска опашка е била знамето на прадедите ни. Означавала свобода, безгрижие и радост от живота.
Връзката между човека и коня, като символ, събира в едно неразделно цяло на небесните и земните сили. Тази вертикална линия е линията на енергия, която носим в себе си и днес.
Какъв е интересът на българите към конете в задъхания ни делник, разказва изпълнителният директор на Националната асоциация по коневъдство Георги Йорданов.
В пилотното издание „Конете на България“ ще ви запознаем с екстериорната характеристика на чистокръвния арабски кон. Ще ви срещнем с най-елитните представители на породата, които се отглеждат в единствения държавен конезавод у нас, край Шумен.
НАК © 2016. Всички права запазени
