Накъде се развива коневъдството у нас - отговорите на този и на други въпроси на днешния празник на животновъдите даде за Агенция “Фокус” Георги Йорданов, изпълнителен директор на Националната асоциация по коневъдство.
Фокус: Г-н Йорданов, какви породи коне се развъждат в България?
Георги Йорданов: В света има над 250 породи коне. В България развъждаме и отглеждаме 15-16 породи коне. В последно време в България бяха внесени няколко породи, които са малко по-екзотични и не са били развъждани досега. За нормалното развъждане на една порода са необходими минимум 200 кобили майки. В България имаме 12 породи коне с над 100 кобили майки и три-четири породи с под 100 броя.
От развъжданите породи коне в България - три са наши отечествени породи коне. И трите са признати като български породи през 1951 г. Това са Източнобългарския кон, Плевенския и Дунавския кон. Тези породи имат над 100-годишна история на развъждане в България, което е впечатляващо. Това говори за една добра традиция и основа, за разлика от някои други европейски държави. Всяка порода се отличава по собствения си екстериор, генеалогия и предназначение.
В България имаме и една автохтонна, аборигенна порода - Каракачански кон.
Фокус: Какви чужди породи развъждаме в България?
Георги Йорданов: Чистокръвна английска, Чистокръвна арабска, Арабска-шагия, Тракененска, Рисиста, Хафлингер, Шотландско пони, Тежковозна порода кон, Холщайнер и Хановер.
Фокус: От коя порода има най-много животни у нас?
Георги Йорданов: Най-много регистрирани коне има от породите, които са предназначени за класически конен спорт - Източнобългарски, Холщайнер, Хановер и Тракененска. След тях са конете за хиподрумни състезания - чистокръвна арабска, чистокръвна английска порода и рисиста порода.
Фокус: Колко са конете в България? Каква част от тях се използват в земеделието?
Георги Йорданов: По статистически данни в България има около 130-150 хил. коня. Над 90% от конете в България се използват в селското стопанство и за транспорт на къси разстояния или са планински коне отглеждани свободно пасищно по високите части на планинините. Регистрираните еднокопитни в България са около 4 000, като 800 от тях са държавна собственост.
Фокус: Не е ли притеснителен фактът, че 90% от конете у нас се използват в селското стопанство или транспорта?
Георги Йорданов: Определено не е много добра реклама. Коневъдството е функция от целия ни обществено-икономически живот. В това положение на страната ни, в което се намираме - не може да кажем, че коневъдството е силно развит отрасъл или че е бизнес. Собствениците на коне са любители и обичат тези животни и затова ги отглеждат и развъждат.
Фокус: Това е едната група от хората, която отглежда 10% от конете у нас. Останалата група хора, които отглеждат 90% от конете - ги използват в земеделието или за транспорт.
Георги Йорданов: Да, това е така, но коневъдството у нас все още не може да бъде разглеждано като бизнес отрасъл. Например във Франция и в Германия коневъдството е бизнес. У нас - да, имаме развъждане и реализация, но хората имат и друг бизнес и коневъдството е тяхно хоби. Нашата асоциация се стреми да създаде такива условия и климат в България, за да може поне това да стане съпътстващ бизнес и хората да имат мотивация да отглеждат племенни коне.
Фокус: Увеличава ли се интересът към коневъдството през последните години и хората ориентират ли се да развиват това като бизнес?
Георги Йорданов: Да, определено и категорично. Увеличава се броят на племенните коне и броят на частните племенни конеферми. Погледнато в годините назад преди 15 години в България имаше също около 4 000 племенни коня, но за разлика от днес 90% бяха в държавния сектор и 10 % в частния. Днес това съотношение е: 20 % - в държания сектор и 80 % - в частния. В момента държавните коне се произвеждат в конезаводите “Кабиюк” около гр. Шумен и в “Стефан Караджа” край Балчик.
Фокус: Отделя ли държавата достатъчно средства за коневъдството у нас?
Георги Йорданов: България имаше три конезавода с многогодишна история. Първият конезавод у нас е “Кабиюк”, създаден през 1864 г.от Митхат паша. Няколко години по-късно са създадени другите два конезавода. Единият край гр. Плевен - „Клементина” и „Божурище” - край София. За голямо съжаление днес последните два конезавода не функционират. По Закона за животновъдството държавата отделя от националния бюджет средства за издръжката на конезавод „Кабиюк”.
През последните няколко години се подпомага изхранването на племенните коне чрез Държавен фонд „Земеделие”. Тези средства представляват от 10 до 20 % от годишната издръжка на едно животно.
Определено можем да кажем, че отпусканите средства са крайно недостатъчни. Особени трудности срещнаха коневъдите през последната зима поради неимоверно високите цени на фуражите. Ако тези цени се запазят и през следващите години, ще повлияе отрицателно на ръста на развитие.
Фокус: 20% от породистите коне в България се произвеждат в “Кабиюк” на практика?
Георги Йорданов: Да, има още две племенни ферми - Институтът по животновъдни науки в Костинброд и една в Тракийски университет - гр. Стара Загора с общо 100 коня. Това са държавните коне в момента.
Фокус: Коя порода е най-скъпа, коя се търси най-много в България?
Георги Йорданов: Не може да се отговори еднозначно на този въпрос, защото всеки обучен кон е достатъчно скъп. Например, ако един Хафлингер (по-дребна порода коне) е обучен да прави това, което човек търси в него - то той би струвал скъпо. Скъпо струват добре отгледаният и добре тренираният кон. Породата не е единственият критерий при определяве на цената. В образуването на цената се включват преди всичко качествата на коня, породната му принадлежност, постигнати резултати, генеалогия и други. Не може да се каже, че арабските коне са най-скъпи. Некачествените коне от всички породи се продават на ниска цена. По принцип жребците струват по-скъпо от кобилите, но не рядко има изключения.
Фокус: Колко струват тогава най-добрите представители на арабските коне?
Георги Йорданов: Обучени арабски жребци, внесени отвън в България, струват от порядъка на 40-50 хиляди евро. Класни арабски жребци имаме във фермата г-н Гриша Ганчев (президент на “Литекс”, председател на Националната асоциация по коневъдство). Чиста търговия с жребци в България няма и не е развита. Може да се каже обаче, че е развита търговията на младите кончета, които се търгуват от порядъка на 3 до 7 хил. лв. за всички породи, но само за млади кончета. Когато един кон влезе в спортна категория - цената му веднага се променя. От нашата асоциация насочваме усилията си да развием изявите с конете. Искаме да създадем условия за мероприятия, на които конете да бъдат показани и видени. Така ще се развие и търговията с коне у нас и това рязко ще рефлектира върху цената им.
България вече членува в три международни развъдни организации. Всеки развъден кон от съответната порода има сертификат и документ, с който може да бъде търгуван навън. Например през 1998 г. България стана член на Световната организация за чистокръвни арабски коне. А през 2005 г. станахме равноправни членове на Международната организация за чистокръвната английска порода. Членове сме на Европейската организация за развъждане на Арабската шагия порода коне. Работи се в направление за признаване на развъжданите коне от породата Тракенен в България.
Фокус: В коя от европейските държави е развито в най-голяма степен коневъдството?
Георги Йорданов: Германия, Англия и Франция са държави с голяма традиция, където коневъдството се е наложило като бизнес.
Фокус: Популярни ли са у нас конните състезания и къде се правят конни състезания?
Георги Йорданов: Да, популярни са, но недостатъчно. Ежегодно се провеждат турнири по конен спорт под егидата на Българска федерация по конен спорт и изпитвания на хиподрумни породи коне със съдействието на Националната асоциация по коневъдство.
Конни състезания се правят почти в цялата страна край големите коневъдни центрове - в Североизточна България (Шумен, Русе, Варна, Варна, Добрич) и Южна България (Пловдив Стара Загора, Пазарджик), Северен централен регион (Велико Търново и Плевен) , Югозападен район ( София и Перник).
Фокус: Г-н Йорданов, има ли тенденция да се консумира конско месо у нас?
Георги Йорданов: В България има наредба, според която официално конското месо може да бъде включено в колбасите. Има регистрирани две кланици в България за конско месо. Явно е, че има търсене на конското месо, защото вече има ферми, които целенасочено започват да произвеждат коне за месо. Щом има производство на коне за месо, значи има и потребление.
Фокус: Кои породи се развъждат за месо?
Георги Йорданов: Тежковозните - те имат най-много мускулатура.
Фокус: Колко от всички коне в България са с паспорти? Кой издава паспортите на конете?
Георги Йорданов: С паспорти са всички 4 000 регистрирани коне, а останали нямат. Паспортите на конете издава нашата организация и Българската федерация по конен спорт. Паспортът е документ за идентификация и удостоверява произхода на конете.
Фокус: Като заключение можете ли да кажете накъде ще се развива коневъдството в България?
Георги Йорданов: Посоката, в която трябва да се движи коневъдството, е правилната засега. Коневъдството трябва да бъде в частните ръце и да има все повече мероприятия, които да популяризират конете и конния спорт. Начинът, по който в момента е структурирано племенното коневъдство в България, е правилен. За всяка порода имаме изградена развъдна асоциация. От 1914 г. функционира Българската федерация по конен спорт за конете от класическия конен спорт, а от 2006 г. има учредена организация и за хиподрумните коне.